Как прогресира зависимостта и какво е зависимо поведение?

Да започнем с отговор на въпросът какво е зависимо поведение? Това е дълбоката, заробваща зависимост от определена принудителна сила или страст, която изисква от човека тотално подчинение. Още повече, че това поведение изглежда доброволно. Но, то съвсем не е. Зависимият не може да контролира поривите за употреба и това е причината наркотикът, алкохолът или играта да са по-силни и винаги да стоят на първо място. Преди семейството, преди работата, преди приятелите. С прогресирането на болестта, употребата започва да измества даже елементарни потребности като сън, храна, хигиена.

Всъщност, всичко което става навик и започва да доставя особено желано удоволствие, ни прави зависими. Зависимостите стоят на подсъзнателно ниво и имат общи механизми на възникване и развитие. Когато болестта вече е факт, важното което трябва да се знае е, че тя е прогресираща, хронична и смъртоносна.

Зависимостта прогресира в няколко стадия. Като първият от тях се нарича АЗ СЪМ НЕЗАВИСИМ! В този стадий дозата е малка, все още съществуват защитни реакций. Отношението на употребяващия към наркотиците (алкохола) все още е равнодушно.

Вторият стадий е ПРИВИКВАНЕ. Когато психоактивните вещества се използват за помощ в живота. Тук се появяват и проблемите, наркотикът (алкохолът) постепенно се устройват в живота. Обкръжението е от употребяващи, зависимият има положително отношение към употребата.

Следващият стадий е НЕОБХОДИМОСТ. В него психоактивното вещество е нужно за нормален живот. Тук се появяват абстинентният синдром, желанието за употреба (тяга) и загубата на контрол над дозата. Употребата носи облекчение. Всички в компанията са употребяващи.

Последният стадий е РАЗРУШЕНИЕТО и то е във всички сфери. Необратими физически и психически разрушения, намаляване на дозата, употребата вече не носи облекчение. Зависимият се изолира постепенно и накрая остава САМ.

Важно е човек да разберете, че зависимостта е болест която ще го съпътства през целия му живот. Често срещана е заблудата, че с прекратяването на употребата проблемът изчезва, човек е „магически“ излекуван и никога повече няма да посегне. Това НЕ Е така. Ако някой психолог, психиатър или рехабилитационен център ви обещаят такова нещо, НЕ ВЯРВАЙТЕ. Нашата основна цел е да научим хората, как да живеят със зависимостта и как да я контролират, защото тя е коварна болест и винаги може да намери начин отново да доминира над човека.